Uni Graz > Geisteswissenschaftliche Fakultät > Institut für Slawistik
 
Font size:      

Iskra Likomanova, Sofia

Doz. Dr. Iskra Likomanova
Institut für slawische Sprachwissenschaft
der Universität Sofia

Доц. д-р Искра Ликоманова
Катедра по славянско езикознание
Факултет по славянски филологии
Софийски университет "Св. Климент Охридски"

14. Juni (Dienstag) 2005
17,45-18,30
UR 33.1.066
Merangasse 70

Iskra Likomanova

Prevodenje na BKS, bugarski i poljski ključnih reči romana "Majstor i Margarita" M. A. Bulgakova

Превод на ключови фрази от романа на М.Булгаков “Майстора и Маргарита” (на български, полски и сръбски език)

0. В художественото произведение ключовите лексеми заемат особено място с това, че често носят значителната част от авторовите идеи, хрумвания и тяхното въплъщение в текста. Затова и при превода на тях следва да им се отдели специално внимание, за да се съхрани уникалността на оригиналния замисъл. Ключовите лексеми биват тълкувани, посочени и експлицирани на читателя и преводача от литературоведа, културоведа, от проницателния и ерудирания читател. Те в много случаи остават недостъпни за средностатистическия читател, което в същото време не означава, че многопластовото им съдържание не може в пълнотата си да бъде прочетено от читателя изобщо, от онзи читател, за който белетристиката е писана. Преводачът се оказва сред най-задълбочените читатели, но и той не винаги може да излъчи, да отграничи вторичния, дълбинния код, съдържащ се в творбата, от повърхнинния, езиковия, след което да го предаде на своя език при превода. Освен това не винаги и преводният език по силата на своите системни специфики може да позволи този код да бъде пресъздаден. С други думи, прочитът на творбата преди превода е едно от предварителните условия за опита да се пресъздадат вторичните смисли и прочити в превода, но съвсем не е единственото условие. Анализът пък на прочита при превода тук също би следвало да бъде предшестван от литературния и текстовия анализ на творбата.

Романът на М. Булгаков “Майстора и Маргарита” е много благодарен за откриването на допълнителните смисли, кодирани в него, защото те са нееднократни, многобройни, защото романът е отчетливо многопластов и защото дълбоко кодираните в него алюзии са днес добре обосновани от булгаковедите (Чудакова 1976, Лескис 1979, Йованович 1975, Йованович 1989, Дравич 1990, Лосев 1992, Барков 1994, Зеркалов 2003, Зеркалов 2004).

Нека проследим някои от особеностите на романа и тяхната проява и мястото на ключовите думи в преводите. Някои от тях са подсказани и посочени от литературоведите-изследователи. Има обаче и такива, които са се озовали извън предмета на литературоведския или текстологични едноезиков анализ, защото са уловими от лингвиста, който наблюдава и двата текста втренчено, с прецизността на междуезиковия поглед. Тези ключови лексеми могат да бъдат определяни като такива въз основа на няколко критерия, един от което е повторението им в различните му разновидности – лексикални, словообразувателни, синтактични, семантични, диалогични.

Силен и чест авторов похват е повторението. Някои от по-ярките случаи ще проследим тук. Повторението в прозата е стилистична фигура, която служи за подчертаване на значението, за засилване на емоционалното впечатление и въздействие (Słownik terminow literackich 1991 :191). То може да присъства по различен начин в художествения текст: да модифицира значението на онези изрази, които включва, когато е лексикално спрямо различния контекст, в който те се явяват. Когато повторението е семантично, то подчертава репетитивния мотив, усилва експресията. От трета страна – вариативното (словообразувателно, синтактично) повторение служи за формалното разнообразяване на изказа и/или въвежда промяна в смисъла (срв. Речник на литературните термини, 1973, O.Ducrot, T.Todorov 1972). Различните видове повторения позволяват в крайна сметка единен прочит на текста.

В този текст ще проследим на примера на някои ключови думи от романа техния прочит и превод на няколко славянски езика – български, полски и сръбски. Преводите са проследявани по изданията след 1984 г., т.е. когато излиза пълната, нецензурираната версия на романа на тези езици[i]. Ключовите думи са проследявани по литературоведските и булгаковедските разработки.

1. В 12 глава от романа р. Черная магия и ее разоблачение, б. Черната магия и нейното разобличаване, ср. Црна магиjа и њено разоткривање, п. Сzarna magia oraz jak ją zdemaskowano 10 пъти в е повторена лексемата р. разоблачение (заедно със заглавието) в различните му деривативни и морфологични форми, като освен в заглавието можем да го срещнем още 9 пъти. При това, както отбелязват руските изследователи, авторът на текста при неколкократните му редакции заменя бившето р. раскрыть с р. разоблачить, което вече доказва неспонтанния, неслучайния характер на повторението.

Таблицата по-долу ще ни даде по-голяма прегледност за конкретния превод на разглежданата лексема, където се вижда как р. разоблачение е предадено в останалите езици. При това съпоставяне следва да се отчита, че контекстът – както лексико-семантичният, така и морфологичният, съответно и синтактичният, е изолиран. В и чрез таблицата всъщност се проследява самата морфема р. разоблач- като словобразувателен компонент в останалите повторени фрази :

оригинал б. п. ср.
разоблачение разобличаване zdemaskowano razotkrivanje
разоблачение разобличаване demaskujący razotkrivanje
разоблачение разобличаване demaskowaniе razotkrivanje
разоблачить да разобличи objaśnić razotkrije
разоблачили да разобличите zdemaskować razotkrijete
разоблачать разобличаване demaskować razotkriva
разоблачение разобличение zdemaskowanie razotkrivanje
разоблачение разобличаване demaskacja razotkrivanje
разоблачение разобличаване zdemaskowanie razotkrivanje
разоблачение разобличаване demaskowaniе razotkrivanje

Като огледаме още и самите граматически форми в преводите спрямо оригинала, ще видим: че докато в руския оригинал имаме 7 отглаголни съществителни имена + 3 глаголни форми, от които 2 нелични и една – лична, то при преводите това формално-граматично съотношение видимо се променя. Можем количествено да го проследим в следващата таблица, но тя не дава ясна представа за съдържанието и непосредствените съответствия на оригиналните глаголни форми.

Дава все пак пропорционалната ориентация в съотношението на глаголните формации и отчетливата им непропорционалност в преводите.

оригинал р. б. п. ср.
девербативи 7 8 5 7
verbum infinitum 2 - 5 0
verbum finitum 1 2 0 3

В българския превод имаме 8 отглаголни същ. + 2 глаголни форми, естествено само лични. Както в руския оригинал, и в преводите се използват само форми на глагола за св.вид, това се отнася и до едно от отглаголните същ. – все от глаголи от св.в. От десетте употреби в оригиналния текст само една е от нсв.в. на глагола - разоблачать (впрочем, ако продължим анализа в тази – литературоидна - насока- типична за постмодернистичното филологическо тълкувание – можем да посочим, че отличаващата се форма е една от двете реплики, произнесени от Воланд в главата, всички останали р. разоблачения прозвучават от устата или на водещия на шоуто в цирка, или на зрител, или на Фагот). Случайно или не, авторът е маркирал своя герой и уникално лингвистично дори и чрез този единствен детайл. Детайлите, впрочем, могат да се окажат повече.

Доказателство, че в славянските езици при наличие на категорията вид във всички от тях, при наличие на граматичните форми на отглаголното същ., съответствието между вида на глаголните форми и вида на техните производни и морфологични форми не е изоморфно, не се наблюдава пряко при преводите.

Това се виждаме още в превода на полски език. В него имаме 5 отглаголни именни деривата, образувани както от глагола от св. вид zdemaskować - zdemaskowanie, така и от несв.вид demaskować - demaskowanie, при това образувани с два различни суфикса – аnie и –acja - demaskacja, което в този превод увеличава разнообразието от смислово повтаряеми елементи в текста, но различно оформени словобразувателно. Освен това в този превод имаме 5 глаголни съответствия на р. разоблачение, като всичките са безлични глаголни форми, но са различни помежду си: три от тях са инфинитивни форми и две са причастни форми, при това различни – страдателно безлично изменяемо причастие п. zdemaskowano (конструкцията в заглавието) и действително изменяемо по род - п. demaskujący. За полския език следва да се подчертае, че той във фреквентен план много по-често от българския например използва формите на отглаголните съществителни – вместо глаголи, вместо да-конструкциите (респ. инфинитив) и вместо други лексеми. Тук точно тези отличия на полския език обаче не се забелязват. Като добавим, че освен това ни се явява и контекстно-оказионалният синоним на р. разоблачить п. objaśnić ‘да обясня’ като преводно съответствие, а той от своя страна се повтаря инак с използвания в оригинала глагол обяснявам в голяма близост до разобличаване в същата глава от оригиналния текст, то можем да твърдим, че в полския превод вариантите на разглежданата повторена лексема са най-многобройни. Можем да говорим за най-голяма отдалеченост от търсения авторов стилистичен, репетитивен ефект на една и съща лексема, т.е. в лексикално-семантичен план. И се постига друг тип повторямост, наречена от съвременните изследователи на текстовете семантична изотопия (Еко 1997).

В сръбския превод наблюдаваме най-голямата отдалеченост от авторовия замисъл по отношение на морфологичния вид на девербатива р. разоблачение: със 7 отглаголни същ. ср. разоткривање, всичките от несв.вид + 3 глаголни форми, само лични, не инфинитивни при наличие на избор в системата на езика, за разлика от българския език (което косвено говори впрочем за действащия и проникващия аналитизъм в сръбския език). От тях само една е от св.в. ср. разоткрива, лична глаголна форма, и то тази, която съответства на единствената оригинална форма от нсв.в. в това наблюдавано множество (във воландовата реплика), срв. р. разоблачать.

Вижда се, че авторовият стилистичен похват на повторението, изпълнено не чрез репликите на заглавния герой, се осъществява под различни граматични и лексикални форми в различните славянски езици, и се оказва напълно не приложен като похват, освен частично в българския превод, в известна степен в сръбския превод, и почти е пропуснат, неизползван, неекспониран в полския превод. Този тип наблюдения позволяват да се говори за параметри на “разстоянието” между оригинала и преводите и такъв параметър е именно похватът на повторението в разновидностите му – лексикални, морфологични, така, както бяха представени дотук.

2. Авторовият творчески похват да се повтори фраза се оказва неупотребен и в други фрагменти от преводите. На подобен анализ можем да подложим и лексемата р. зарезать в различните й форми от оригинала на глава 26 р. Погребение. В началото на главата се въвежда инструментът на убийството на Иуда – р. нож как молния. На този елемент са обърнали внимание освен руските (Зеркалов 2003), още и чуждите булгаковеди ( Дравич 1990, Йованович 1989,). В нито един от преводите метафората като мълния не е преведена, асоциациите с него – глагола режа – също. Таблицата ни позволява прегледно да проследим несъответствията при превода на ножа, извил се като мълния и на глагола, назоваващ убийството с него:

оригинал п. ср. б.
нож как молния noż noz нож
зарезавших zadźgali izboli които убиха
зарезали został zesztyletowany preklan убиха
зарезан został zesztyletowany izboden е убит
зарезать zamordować ubijen да се убие
зарежу zabiję zaklati ще убия
зарезать zabić zakoljes да убиеш
зарезать zabić zakoljen да убия
зарежу poderżnę gardło zaklaću ще убия
зарезали został zabity ubijen беше убит

Вижда се, че в нито един от преводите нямаме авторовата последователност в употребата на коренната лексема, което единствено може да бъде обяснено с липсата именно на такъв (полексемен) прочит на главата от преводачите.

В полския превод наблюдаваме употреба на цели 5 синонима на р. зарезать – п. zamordować, zabić, zadźgać, poderżnąć, zesztyletować.

В сръбския превод виждаме употреба на 4 синонима на р. зарезать, от които двата са еднокоренни, т.е. ср. zaklati, preklati, ubiti, izbosti. Естествено, не можем да очакваме пълен изоморфизъм – на форми и семантика между оригинала и превода и никой анализатор не се е стремил към това. Тук коментирам единствено неизползваните възможности на преводните езици.

Само в българския превод навсякъде р. зарезать е преведено с б. убия, но то обаче само формално поддържа репетитивния ефект, защото, както показват и речниците, най-близкият еквивалент на р. зарезать е б. заколя, а той не е употребен изобщо, като вместо него е използван само неутралният б. убия, който отнема един нюанс от значението на оригиналното р. зарезать и б. убия, а именно ‘да убия с нож, насила’. Този превод е илюстрация на неутрализацията в значението на преводния еквивалент спрямо оригиналния елемент, при който се използва съответствие с по-общо значение, но по-ограничено откъм съдържание (опозицията интенсионал/екстенсионал на лексемата).

Авторовото повторение е неслучайно и важно, защото синонимни (вкл. неутрални) глаголи на р. зарезать има достатъчно и в руския език – срв. р. (книж.) убить, умертвить, ликвидировать, покончить с кем-то и т.н. А от съпоставителната таблица по-горе виждаме, че са употребени няколко синонима в сръбския и полския превод, а в българския превод - само б. убия. Можем да продължим лингвистично-литературния анализ, който предлага обединяване на двата ножа в текста – този, с който са убили Иуда и който Матей носи със себе си, за да го убие (Зеркалов 2003: 225), ножа от р. зарезать.

Още по-отчетливо се вижда неутрализацията на същия елемент р. зарезать при превода при преводите от началото на романа:

р. - Вот же именно его вчера при мне и зарезало трамваем на Патриарших, причем этот самый загадочный гражданин...стр. 91

п. -Właśnie na moich oczach wczoraj go przejechało na Patriarszych Рrudach, a ten zagadkowy obywatel... стр. 122

б. -Да, именно него премаза вчера пред мен трамваят на Патриаршите езера, а оня загадъчен гражданин... стр. 88

ср. - Eto upravo njega je juče, i to na moje oči, pregazio tramvaj na Patrijarsijskom, pri čemu je onaj isti zagonetni građanin... стр. 125

3. Още един пример за повторение на специфична лексема в глава 28 р. Последние похождения Коровьова и Бегемота, ср. Последње Коровљеве и Бехемотове пустоловине, б. Последните похождения на Коровиев и Бегемот, п. Ostatnie przygody Korowiowa i Behemota.

Тук се срещаме с поредната многократно повторена лексема в романа, но особено в тази глава - р. сиреневый, отнасяща се до описанието на един от купувачите в Торгсин (Коровьов-Фагот), който е характеризиран в текста единадесет (11) пъти, при това всеки път по различен начин: с палто, клиент, гръб – 2 пъти, купувач, чужденец, костюм, гражданин, джентълмен. Но едно е общото и повтореното – лилавото облекло на героя. Избраният лилав цвят на костюма на купувача несъмнено определя странността и особеността му, а в сематичен план “человек... в сиреневом пальто” идентифицира еднозначно героя и го поставя в субектна позиция, след което всяко словосъчетание, съдържащо в себе си р. сиреневый продължава да функционира в романа като собствено име, еднозначно отпращащо към денотата (Вежбицка 1982), превръщайки се в парафраза-синоним за Коровьов, като всяка нова парафраза парадоксално избягва поредното повторение. Затова повторен остава само първият елемент.

Така р. сиреневый се повтаря 11 пъти в руския оригинал само в българския превод в своята съответна форма – б. лилав. Останалите два езика, дори да представят паралелно героя по начина, по който го прави авторът, т.е. предават клиент, гръб – 2 пъти, купувач, чужденец, костюм, гражданин, джентълмен, не представят еднозначното предаване на цветовото обозначение така, че да се постигне репетитивният ефект и наслагването на смисъл. Ако сравним по таблицата, ще видим:

оригинал б. ср. п.
в сиреневом пальто с лилаво пардесю u mantilu boje jоrgovanа w jesionce lila
сиреневый клиент лилавия клиент jоrgovan -klientа liliowy klient
сиреневую спину лилавия гръб ljubičasta ledjа liliowe plecy
сиреневый джентльмен лилавия джентълмен jоrgovan -dzentlmenа dżentelmen lila
сиреневая спина лилавия гръб jоrgovanastа lеdjа liliowe plecy
сиреневый покупатель лилавия клиент jоrgovanski kupac lila nabywca
сиреневый иностранец лилавия чужденец jоrgovan-stranac lila cudzoziemiec
сиреневый O лилавия O jоrgovanac liliowy O
сиреневый костюм лилавия костюм jоrgovan –оdеlо liliowy garnitur
сиреневый O лилавият O ljubičasti O liliowy O
сиреневый гражданин лилавият гражданин jоrgovan -gradjanin lila obywatel

Проследявайки същината на семантичния авторов избор в културен аспект, лилавият цвят е цветът на достойнството, постоянството, скромността, умереността (Копалински 1991), а в християнството – на послушанието, смирението, страданието, на поста, адвента, покаянието, епископският цвят. Лилавият цвят, впрочем, е цветът на планетата Луна – многократно упоменавана в произведението на М.Булгаков (Копалински 1991:93).

Ако се обърнем към етимологията, ще видим, че лексемата за названието на цвета в руския език идва от названието на храста люляк, оттам – лилав, т.е. в р. сирень? сиреневый , а названието на храста е заето в руския език от лат. през нем. диалект (Фасмер т. 3 стр. 626). Тази словообразувателна връзка е твърде прозрачна, за да бъде пренебрегната при анализа, нещо повече, тя е по-скоро търсената странност, защото многоцветието на люляка в природата (лилав, бял, розов) всъщност не е пречка за еднозначно интерпретиране на цвета в цветовата гама. Нещо повече, в р. съществуват и близките названия за цвета р. сиреневый – лиловый, фиолетовый, но не са използвани те, а именно онзи цвят, асоциираният с храста от семейство маслинови. Освен това, в предишни редакции на романа си – а те са били осем (Лосев 1992) М. Булгаков използва тези лексеми за определението на рицаря[ii]. Впоследствие обаче в тази глава остава само темно-фиолетовый рыцарь. Р. сиреневый обаче не намира еднозначно лексикално съответствие в разглежданите славянски езици.

Лексемата за храста в полския език е п. bez , но от нея название на цвят не се образува, тя е омонимна с названието на растението б. бъз, затова още се употребява за люляка и названието п. bez turecki, тъй като храстът е дошъл в Полша през Балканите от Истанбул през 1563 г. (Копалински стр. 95). Обаче названието на лилавия цвят п. liliowy/lila е заемка от арабски през няколко европейски езика – френски, немски (БЕР, т. 3, стр.401, Фасмер, т.2, стр. 497), не се съотнася пряко с названието на пролетно цъфтящия люляк и в полския език функционира в две форми: като изменяемо прилагателно п. liliowy и като неизменяемо прилагателно п. lila, като приложение, подобно и на други неизменяеми прилагателни за цвят - заемки като beż, ecru, bordo. Неизменяемата форма е употребена в 5 от случаите, както препозитивно, така и постпозитивно. Както знаем, в полския език постпозитивността на определението не е маркирана употреба, за разлика от другите славянски езици, особено когато става дума за устойчиво словосъчетание или единично понятие (Вежбицка 1968:129). Маркиран характер в полския език по-скоро има препозитивното неизменяемо определение като в случаите п. lila obywatel или lila nabywca.

Напомнянето за връзката люляк - бъз е интересно с оглед на евентуалните етимологични паралели, може би неслучайни. Според БЕР, (т. 1, стр. 97) названието за б. бъз, което има своите фонетично модифицирани паралели и във всички славянски езици от стб. *бъзъ, се извежда от ие. *bhā(u)g’- с производните названия на бука в лат. fāgus и гр. φαγoς , което ни отвежда направо към името на същата сатирична фигура в романа – Фагот, появил се за пръв път под това име в глава 12 на вариететното представление и също така вариететно напуснал сцената на романа във финала – в глава 32, което е още един намек за същия цвят, намек, защото в оригинала при последното си явяване – преди изчезването той е назован от автора р. темно-фиолетовый рыцарь , който е преведен в п. ciemnofioletowy rycerz, а в ср. - tamno-ljubičasti vitez, като и тук отчетливо се проследява преводното повторение на названието на цвета, още повече като знаем, че се отнася за един и същ герой, а в превода на български интертекстуалността е преводачески въведена, инспирирана не само от синонимността, но и от неопреводаческото повторение на названието на цвета – б. тъмнолилав рицар.

Случайно или не, в духа на постмодернистичните разсъждения, тази връзка е налице: между странния лилав господин с единствената цветова характеристика и странния, многолик с много характеристики едновременно в целия роман - Фагот. И в един литературоведски анализ той е наричен б. “виолетов рицар” (Божанкова 2002), не според обнародвания български превод на ”Майстора и Маргарита”, т.е. все пак и речево отграничен от лилавия господин, развилнял се в Торгсин-а, така , както го прави М.Булгаков[1].

В сръбския превод се сблъскваме с най-много варианти на р. сиреневый. В сръбската лексикална цветова гама на б. лилав съответстват няколко лексеми: прилагателните: 1) названието на люляка – jоrgovan, заето от персийски, асирийски и староеврейски през турски, съществувало и в българските диалекти като название на люляка (БЕР, стр. 14, т.1), при което в текста ни jоргован влиза в изафетна конструкция със определяното съществително, напр. ср. jоrgovan - stranac ; 2) деривативното прилагателно ljubicasti, произлязло етимологично от названието на ароматна горска теменуга (БЕР, т. 3, стр. 573), както и 3) използваните няколко словообразувателни възможности за образуване на прилагателни: с помощта на суф. ср.–аст и ср.–ски, вж. таблицата. Освен това в единия от случаите, когато авторът е използвал субстантивирано прилагателното р. сиреневый, повторено и в българския превод като субстантивирано - б. лилавият, и в полския liliowy, в ср. преводачът е образувал название за лице с помощта на суф. -ац . В резултат на това разнообразие от форми и употреби в сръбския превод сме получили 5 изафетни конструкции с употребата на лексемата същ.нар. ср. jоргован , единствените, които пряко осигуряват и поддържат репетитивния ефект в тази преводна глава, а другите варианти само словообразувателно се присъединяват към него, включвайки производни от същата основа jоrgovan, но по различни деривативни модели (jоrgovanac, jоrgovanski, jоrgovanasta), като останалите преводни опции са семантично-синонимно близки с тях - 2 пъти срещаме ср. ljubicasti.

Както се вижда от паралелите в таблицата, наблюдавани в края на глава 28 след многократна употреба на прилагателното:

сиреневый O лилавият O ljubicasti O liliowy O

имаме работа със субстантивация, първа стъпка към цитатна употреба на именната група, целяща и даваща еднозначна идентификация (Вежбицка 1982; Шмелев 2002 в рамките на текста. Такъв тип цитиране се явява предпоставка за конвенционализиране, създаване на прякор и оттам – за преминаване в групата на собствените имена (Шмелев 2002).

4. Интратекстуални повторения наблюдаваме при далеч по-голяма контактност на повторения елемент спрямо първоначалния, в рамките на една и съща глава, което и предполага по-точно пресъздаване на ефекта на повторението. Срв. от началото на глава 28:

р. – В лице сиреневого джентльмена чего-то не хватает, по-моему (стр. 338)

и преводните съответствия:

п. - ...moim zdaniem twarzy dżentelmena lila czegoś brak. (стр. 480) ср. – na licu jorgovan-dzentlmena po meni nesto fali. (стр. 421) б. Според мене на лицето на лилавия джентълмен нещо не му достига. (стр. 347)

Подчертаният фрагмент от приведените фрази е отчетливо повторен, почти като цитат по-нататък в авторовата реч, при това при с отрицанието му, да проследим курсивирания елемент:

р. Бегемот не прав: у сиреневого не не хватало чего-то (стр. 339),

което с рядката форма на yдвоeно отрицание – заради различния обем, към който се отнасят двете отрицания – е доказателство за цитиране на колоквиален фрагмент от речта. В останалите прeводи тази двойност на отрицанието, когато не е така контактна, се размива:
п. Behemot nie miał racji - twarzy liliowego nie tylko nie brakowało niczego (стр. 482)
ср. Behemot nije bio u pravu: na licu jorgovanca ne samo da nista nije falilo (стр. 422)
б. Бегемот не е прав: на лицето на лилавия не че липсваше, а по-скоро имаше нещо в повече (стр. 348)

Виждаме, че единствено в българския превод вътрешнотекстуалната цитация не е съхранена или по-скоро се проследява единствено на антонимна основа (б. липсвам – не достигам), но не в това е смисълът на цитацията. В полския превод повторението се държи на общата словоборазувателна от двата фрагмента основа (п. brak – brakować). Този тип повторения обуславят степента на интратекстуална кохерентност на произведението (Венути 1995 :223).

5. Повторението на елементи дава основание на редица автори-тълкуватели на булгаковото творчество да правят заключения от политико-идеологически характер. Съвременните прочити и анализи на произведението, които търсят множество паралели на романа със съветската действителност от средата на 30-те години, мотивирани и от обстоятелството на цензурираните фрагменти в текста при първите издания на романа, отново четвърт век след неговото приключване (1940 г.), мотивирани и от паралелността на двете фабули в него, се опитват да откриват отчетливи акценти, говорещи за прототипите на героите. Продължителното написване на романа, многократното инкриминиране на самия автор, многократните поправки на текста изострят последната версия, завършена непосредствено преди ранната му смърт, но всяка от последвалите редакции става повод за размисъл върху оформмението на окончателния текст, такъв, какъвто ни е достъпен днес и в преводен вид. Така например някои от тълкувателите днес предлагат алтернативно мнение (Барков 1994), смятайки за не случайно повторението в глава 28 р. възгласа на Коровьев в Торгсин-а срв. :

р. горько мне! Горько! Горько! стр. 340 и преведено:
ср. gorko mi jе! gorko, gorkо! стр. 423
п. Gorzko! O, gorzko! Gorzko! стр. 483
б. Горчиво ми е! Горчиво! Горчиво! стр. 349

Допълнителното въвеждане с неколкократно повторение на името на най-признатия и наричан майстор на съветската литература автор в онзи период – при последната авторова редакция, а това е едни от аргументите на А. Барков за пореден път в изложението на М. Булгаков навежда на прототипа на главния прототип на героя в тази негова хипостаза. В преводите този акцент, ако се приеме за съществен, не само е размит, но дори напълно е останал на равнището на основния текст, особено при пояснението, направено от сръбския преводач. Последното само по себе си се оказва тавтологично, защото това пояснение ни е дадено и от М. Булгаков, а именно:

р. Горько мне! Горько! Горько! – завыл Коровьев как шафер на старинной свадьбе. (стр. 340) п. Gorzko! O, gorzko! Gorzko! – zawył Korowiow niczym drużba na staroświeckim weselu. (стр. 483) б. Горчиво ми е! Горчиво! Горчиво! – взе да вие Коровиев като шафер на старовремска сватба. (стр. 349) ср. Горко ми jе! Горко, горко! – поче да завиjа Коровjев као девер на старинскоj свадби.*, стр. 423 (*снабдено с приписка под линия за характерния сватбен обичай)

Тази преводаческа приписка може обаче да се отчете за сметка на преценката за липса на когнитивна база за разбирането на сватбения обичай “горчиво” у сръбския читател.

6. Заключение. Повторенията в романа на М. Булгаков (в частност в рамките само на една негова глава) предоставят допълнителни прочити към интерпретацията му. Преводът им представлява предизвикателство за преводача, проява на творчество в труда му, като илюстрира неговата ерудиция.

  • Барков 1994: Барков А., Роман “Мастер и Маргарита”: Альтернативное прочтение, Киев
  • Божанкова 2002: Божанкова Р., М.Булгаков, в: Руска литература, ХІХ и ХХ в. , Университетски учебник, Хермес, Пловдив, 2002, 439-450
  • БЕР: Български етимологичен речник, кол., 1979-2001, т. 1-6, София, БАН
  • Вежбицка 1982: Вежбицка А., Дескрипция или цитация, в: Новое в зарубежной лингвистике, Москва, 1982, 237-262
  • Вежбицка 1968: Wierzbicka A., P.Wierzbicki, Praktyczna stylistyka, Warszawa, 1968
  • Дравич 1990: Drawicz A., Mistrz i diabeł, Znak, Krakow, 1990
  • Еко 1997: Еко У., Интерпретация и свръхинтерпретация, Наука и изкуство, София
  • Зеркалов 2003: Зеркалов А., Евангелие Михаила Булгакова, Москва, Текст, 2003
  • Зеркалов 2004: Зеркалов А., Этика Михаила Булгакова, Москва, Текст, 2004
  • Йованович 1975: Jovanović M., Utopija Mihaila Bulgakova, Beograd, т. 1
  • Йованович 1989: Jovanović M., Utopija Mihaila Bulgakova, Beograd, т.2
  • Лескис 1979: Лесскис А., Мастер и Маргарита Булгакова (манера повествования, жанр, макрокомпозиция), Известия АН СССР, СЛЯ, 1979, т. 38, 52-60
  • Лосев 1992: Лосев В., Предговор към: М.Булгаков, Великият канцлер, Москва, Новости
  • Копалински 1991: Kopaliński Wł.,Słownik symboli, PWN, Warszawa
  • Речник на литературните термини, авт. кол., София, 1973.
  • Речник 1972: O.Ducrot, T.Todorov, Paris
  • Речник 1991: Słownik terminow literackich, Warszawa, PWN
  • Фасмер: Фасмер M., Этимологическй словарь русского языка (1950-1958),1987, Москва, Прогресc
  • Чудаковa 1976: Чудаковa M., Aрхив М.Булгаковa, Зап. Отдeления рукoписeй ΓБЛ, 37, Москва, 140-141

[1] Други булгаковеди (L.Milne) интерпретират името на Фагот като сричкова абревиатура от ФАуст на ГьОТе.

[i] М.Булгаков, Мастер и Маргарита, Москва, Художественная литература, 1988; M. Bulgakov, Majstor i Margarita, prev. Z.Kocić, Nolit, Beograd, 1996; M. Bulgakow, Mistrz i Małgorzata, przekład I.Lewandowskiej i W. Dąbrowskiego, MUSA SA, Warszawa, 2003; М.Булгаков, Майстора и Маргарита, прев. Л.Минкова, Абагар, Велико Търново, 1996

[ii] Срв. Булгаков 1992, стр. 192 – фиолетовый рыцарь и стр. 194 – лиловый рыцарь от първите варианти на текста на последната глава!